Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2011 00:40 - Болката – признак за развитие
Автор: venka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1482 Коментари: 1 Гласове:
4



image От поколение на поколение хората се вълнуват от един и същи въпрос: защо има толкова много болка и страдание в света? Мъжете боледуват от мъжки болести, жените от женски, децата – от детски. Животните също боледуват, макар сред тях да се срещат и такива, които практически са нечувствителни към болката. Клетките на кожата на някои животни са лишени от невротрансмитери, известни като „веществото Р”, което отговаря за предаването на импулса за болка в централната нервна система. Затова те не усещат порязване или изгаряне.

Болката е сигнал на организма в съзнанието на човека за проблеми в тялото. Тя предупреждава за опасност (рефлекс за отдръпване на ръката). Немските учени от Университета в Гьотинген провели изследване и установили, че например болката в шията е признак за депресия. Болката има множество вариации и оттенъци: остра, постоянна, хронична. Болка, защото ми е зле, защото е зле на някой друг или защото е добре другиму.

Интересен е фактът, че усещането за болка и завист предизвикват активност в една и съща част на мозъка на човека.

 

Болката бива физическа и душевна. През последното десетилетие от всички душевни състояния на човек достатъчно внимание се отделя единствено на депресията. Днес лекарствата за тази болест заемат първо място сред употребяваните. Предписват ги на възрастни и животни. Но тук само с медикаменти няма да минем. Психолозите казват, че огромно влияние върху хората, страдащи от депресия, оказва тяхното обкръжение. Те усещат, когато нещо не върви така както трябва или се губи от общата картина. Тях лесно можете да ги нараните с дума, поглед, жест или упрек. „Думата може да убие, думата може да спаси, думата може полкове да поведе” (В. Шефнер, „Думите”). Но ако човек се чувства любим и потребен, депресията отстъпва.

С депресията трябва да се борим с волеви усилия, защото тя е не нещо друго, а гордост, която се проявява по такъв начин. Всъщност човек, страдащ от този недъг, е недоволен от това, което има, предполагайки, че му се полага много повече, а с него като че ли не се съобразяват. Като се обижда на целия свят и отпуска ръце, той вътрешно „се изяжда” и не разбира, че изглежда като малко капризно дете. Но както се казва, „което разумът не направи, времето ще стори”. Е да, време може и да не стигне…

Доктор М. Скот Пек в книгата си „Неизминати пътеки” нарича тази болест „душевна криза”. На подсъзнателно ниво това е не нещо друго, а търсене на отговор на въпроса за смисъла на живота. Когато се намери, става по-леко. Нещо повече, преминавайки през ужаса на депресията, се появява възможност да се види нова реалност, удивителна перспектива. Съпреживяването облекчава болката. Човек, преживял депресия, е пълен със съчувствие, но на интуитивно ниво разбира същността на болката.

Когато виждаш колко страдание има в света, неволно започваш да го възприемаш като наказания, които ни се пращат. Сега практически ни е болно на всички нас. На хората ни е зле по всички параметри: рушат се идеалите и ценностите, кризата се задълбочава, масови съкращения и безработица, тероризъм, неувереност в утрешния ден, парите се обезценяват стремително, милиони отчаяни, невиждащи „светлото бъдеще”.

Изглежда, че „панаирът на суетата” приключва. С тази нарастваща болка човечеството се пита „Защо? За какво?” и търси накъде да се обърне за помощ. Едновременно с това, ако няма усещане за болка, трудно е да бъдем убедени, че сме болни. Болката поставя нещата по местата им, не ни дава да заспим, не  ни позволява да мислим. Болката провокира изчезването на едни неща и появата на други, подтиквайки хората към действие. Болката ни принуждава да се движим, да се сближаваме или да се разделяме, да променяме свойствата, мнението си, да осъзнаваме нейната причина, да правим изводи.

Болката въздейства на егоизма ни. Тя не лекува, не утешава, не заглажда – тя заставя. Заставя ни да оживяваме онова, което се е потопило в сън. Тя ни подтиква отзад и ни принуждава да се развиваме. Болката от усещането за пустота ни тегли напред, към напълване, защото болката и самотата са свързани. Учените са открили ген, който обуславя възприемането както на физическата болка, така и на социалното отчуждение. Във връзка с това, че човек се различава от животните единствено по повишения си егоизъм – към желанието за богатство, власт, слава и знание, в нас съществуват страдания на ниво общество.

Болката и страданието в нашия свят са една огромна система. Природата, която по такъв начин работи над цялото човечество, ни подтиква към духовно развитие, принуждава ни да се разочароваме от предишния начин на живот. Става рязка, драматична, принципно нова промяна на посоката, подобно на ново творение. И като правило, новото начало се възприема като неприятно.

Болката е нашето различие с Природата и нарушаване на равновесието с нея. Потвърждение на това е революционното откритие на учените: хората сами са създали страшната болест на съвременността – рака. Провеждайки изследвания върху мумии, изкопаеми и върху класическата литература, учените доказаха, че ракът е болест, създадена от човека и провокирана от излишествата на съвременния живот. По мнението на професор Розали Давид в природата няма нищо такова, което би могло да доведе до развитие на рак.

В днешно време Природата, подобно на хирург, правещ операция, ни повдига на ново ниво, където всичко е уравновесено. Това е начало на нов етап на развитие. Но ние го възприемаме като изплашено дете при вида на човек в бял халат със спринцовка в ръка. Но лекарят желае само доброто на детето, неговото по-бързо оздравяване! Когато се научим да живеем в хармония с природата, тогава ще се появи и оптимален режим на съществуване – безопасен и здрав.




Гласувай:
4
0


Вълнообразно


1. mimayordanova - Имах нужда да прочета точно това. ...
03.01.2011 01:13
Имах нужда да прочета точно това. Благодаря ти, Венка.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: venka
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 157596
Постинги: 103
Коментари: 80
Гласове: 159
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930