Хората обикновено смятат, че това, което ги прави щастливи е нещо материално. Но истината е, че сами избираме от какво да бъдем щастливи. И то не е обусловено от дебелината на портфейла, от марката автомобил и дори не от наличието на всички блага в света.

Та нима не е истина, че още от детството ни е позната ситуацията, когато трябва да направим избор: да си научим урока и да отидем да играем, или да отидем да играем с всички последствия във вид на двойки, наказания от родителите и забрана да играем от което отначало не можем да се откажем.

Така е и с нас през целия живот, само че урока сега е в друг план. Сега в ролята на училище влиза самата Природа, а домашната работа е нашата реакция на това, което искат да ни научат свише. Нашият свят, общество и обкръжение ни диктуват ценности, по които ние оценяваме своите постъпки, мисли, дела. И като правило тези ценности сами по себе си се явяват продукт на обществото.

През цялата история на човечеството основна ценност се явява отношението на човек към човек. Както често очакваме от свои близки, приятели, правителство добро отношение към себе си и изобщо не се и замисляме, че самите ние се явяваме източник – причина на това отношение. Можем да се грижим за животните, можем да викаме по всички ъгли, че трябва да обичаме всички, но никой не се и замисля какво е това любов. Защо в продължение на толкова много векове и хилядолетия я търсим, възпяваме в стихове, книги, филми? Защо така невероятно ни влече към това чувство? Защо така и не можем да разберем какво означава да обичаш? Защо изпитвайки веднъж най-първото чувство на любов ние го смятаме в по-нататъшния живот като единствено чисто и прекрасно?

Разбира се, всичко може да се припише на инстинктите (майчина любов, секс и пр.) и частично това може да бъде правилно. Тъй като потребността от любов е заложена в нас от самата природа. Но тогава защо съществува ненавист на майката към децата? Защо отделяме секса от любовта и смятаме, че любовта и секса могат да съществуват отделно? Значи работата не е само в инстинктите? Но тогава в какво? Какво ни движи, какво ни ръководи? Защо Първата Любов остава почти винаги в миналото и много рядко прераства в семейни отношения. И дори ако от нея се получи семейство, то голяма част от семействата се разрушават след известно време.

За да разберем и намерим отговорите на тези въпроси, е нужно да уточним самото понятие. Сега, благодарение на Интернет, можем да намерим отговор на почти всички въпроси. И ние ще използваме този начин. Търсим в търсачката думата «ценност»: «Ценност е особен вид реалност. Сама по себе си тя не съществува, макар и да е свързана не само с човека, но и с обективния свят. Светът е пълен с ценности – материални (вещи, пари, собственост…), художествени (произведения на изкуството и литература…), природни (изгрева, моерто, цветята, ландшафта…) човешки (смеха, красотата, очите, мъжествената постъпка, любовта…)».

Излиза, че любовта е тази ценност, която само човек е в състояние да усети. А ако това е така, то именно човекът регулира нивото на тази ценност. Тъй като когато нещо стане жизнена необходимост, когато някакво желание завладее разума и сърцето изцяло, ние сме способни да преобърнем целият свят и да постигнем желаното.

Ето как всичко е толкова просто – трябва да поставим на първо място в отношенията помежду ни любовта и тогава ще се решат голяма част от проблемите (а може би и всички проблеми). Та нали ако аз обичам някого, защо ми е да го убивам, да го лъжа, защо ми е да го експлоатирам? Получава се, че за да усетя себе си щастлив, уверен в утрешния ден, любим, от всичко което е пред мен е нужно да избера и предпочета любовта. Да я поставя на първо място и всички свои дела, мисли и постъпки да оценявам, като изхождам от това послание.

И всичко, което ни остава, е да направим правилния избор!

http://www.kabbalah.info/bulg/blog/кабала-какво-избираме/ 

избирам Господ. Той е Алфата и Омегата!
По-добре е да се осланяме на живото Слово, на Бог, Който е любов!!

хахахаха
Избирай си - това ли е живото слово - тази мъртва книга библията. Аз си избирам живота.