Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2010 11:20 - Основата на бъдещата система за възпитание
Автор: venka Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 970 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 10.12.2010 00:46


 По-голяма част от хората в обществото са съгласни, че за успешно развитие и процъфтяване е необходимо преди всичко да се заложи правилна основа на бъдещата система на възпитание. Най-важният неин елемент е обкръжението, в което постепенно въвеждаме детето. Целта на възпитателя е в това детето да се научи да възприема себе си като част от обществото, а не като нещо отделно, и да измерва успеха си с успеха на обществото. В резултат малкият човек започва да възприема обкръжаващата реалност като едно семейство, а не като отделни, несвързани помежду си части, съдържащи по отношение на него агресивен  потенциал.

От тук произтича правилният подход за обучение: във всяка област на познанието трябва да се намират части на единното цяло, а не отделни изследвани дисциплини, които не са свързани с останалите. Можем да говорим за създаване на училища, в които за висша ценност ще се приеме приносът към обществото. Доколкото ценност в съвременното възпитание се явява личният успех, при това за сметка на ближния, то способността за свързване у децата е ниска: процъфтяват експлоатацията и насилието. С развитието на разбирането на ценностите, влагани в детето от обществото, когато никой не се разглежда като нещо отделно, а само във връзка с обществото, подобно на алпинисти, завързани един за друг със спасително въже, ситуацията ще се измени.

 

Училището, възпитателите трябва да разберат важността от формирането от най-ранна детска възраст на качества на колективна отговорност, усещане за група, когато никой няма значение и ценност сам за себе си, отделен от групата. Възпитателят не трябва да възприема детето лично, а само според неговата способност да възвиси групата, да я повдигне, да я приведе в действие, да извлече сили и да бъде едно цяло с всички останали. Необходимо е да учим детето да се стреми към това инстинктивно.

Знаем за особената подготовка на отборите по подводно плуване или други закрити места, където от сплотеността на колектива зависи животът или смъртта на всички. Човек буквално губи своето „Аз“, възприема се и се оценя само чрез групата. Разбира се, за това хората се готвят специално, но това е само пример, от който се вижда, че подобно поведение по принцип е възможно, в човека е заложен съответният потенциал. Но тук се говори за естествено развитие на природните способности.

Човек трябва да се възпитава като нормален член на обществото, способен да се съобразява с другите хора. В процеса на обучение си струва да се култивира разбиране на задължението да се влага в обществото: не защото иначе не ще преживее, а защото обществото е място, където той е принуден да се намира постоянно. Това е фундамент, без който никой от нас не може да съществува. Ние можем, но само ако пожелаем да възпитаваме децата си по този начин, и за едно поколение ще постигнем хармоничен живот.

Към „философия на обединението“ ни подтиква самата природа, но както казват мъдреците – „сърцето на човек е зло по рождение“ и затова изисква системно възпитание. Във връзка с гореказаното, съвременното училище трябва да бъде принципно различно. Преди всичко, детето трябва да бъде обучавано не по предмети, а на умението да бъде част от обществото. Подобно възпитание не се ограничава единствено с необходимостта да постави столче не само за себе си, но и за останалите. Важен е общият подход: всеки разглежда себе си, получава примери, възпитание и ръководство само във връзка с останалите. Малкият човек от момента на осъзнаването си в социума буквално за 3 години трябва да се включи в състоянието да живее заедно с останалите, когато той зависи от останалите и всички зависят от него. Такъв инструктаж се влага в него естествено и инстинктивно: навикът става втора природа във всяко едно отношение.

Това се отнася и до изучаваните предмети: подходът към тях трябва да бъде буквално преобърнат. Човек гледа на природата от егоистична, индивидуалистична гледна точка. А ако се научи да вижда природата като единно цяло, в което всичко е взаимосвързано и балансирано, то такъв подход ще научи децата да разбират всеобщата връзка: ние трябва да бъдем свързани помежду си и с природата в една глобална система. Тогава изучаването на биология, физиология, география и т.н. ще стане единен механизъм, тъй като именно така съществуваме в природата. Не трябва да измисляме нищо изкуствено, а просто да поправим изкривената представа за природата и в съответствие с това да обучим децата.

По същество, днес ние не изучаваме природата. Ние гледаме на нея под тесен ъгъл и се специализираме в това, да я виждаме в много изкривен вид, като нещо несвързано.

Интересно е, че възпитателната система в САЩ поставя пред себе си задача да формира детето така, че то да бъде конкуретно през 21 век. Там казват на детето, че неговите способности ще издържат конкуренцията през 21 век и ще направят страната му по-силна, и всички се стремят към това. Но техният подход за постигане на тази цел е разрушителен и ще доведе до противоположен резултат.

Проблемите се проявяват в отношенията между човек и общество, в построяването на семейство, в неговото отношение към децата – от най-малката клетка до големия свят. Тъй като коренът на проблема не е в недостига на важност на обществото в очите на човека, а в недостига на чувство за цялостност, свързаност с обществото в един организъм. Така например, в древните племена не е съществувало разделение на „Аз“ и „Те“. Невъзможно е било един човек да измами друг човек, та нали той е мой брат. У нас такова понятие няма, ние навеждаме палец спрямо брат си много по-често, отколкото ако беше някой непознат.

Пренасяйки въпроса в плоскостта на семейството, дома, трябва да отбележим, че ролята на родителите тук е много важна. Необходимо е пълно съгласие на цялото общество, за да се тръгне по пътя на интегралното възпитание. При поддръжката на обществото в училищата няма да съществува духът на съревнованието, основан на взаимно потискане. Ако променим вижданията си спрямо обществото, класата или групата, както и спрямо успеха, то всичко ще стане съвсем различно.

В училище не трябва да се поставят оценки и да се правят изпити. Оценяването трябва да бъде само според степента на участие на детето в общи действия, по мярата на неговата помощ и поддръжка. Когато то заедно с всички изучава природата от гледна точка на нейната глобалност и интегралност, то неговото поведение и оценка ще бъдат единни. Да кажем, отношението към приятелите му и отношението към учебния предмет ще се разглеждат като едно единно цяло. Ще има все повече и повече междудисциплинарни предмети.

Съществуват изследвания, показващи, че в класовете с приятелска атмосфера нивото на успех на учениците е по-високо. Те не са работили заедно в една група, но личният резултат на всеки един се е повишил. С други думи, когато на емоционално ниво ни е зле, ние се учим зле. Главният извод от подобни изследвания е този, че обучението в група е по-ефективно, отколкото обичайното обучение, но досега той не е реализиран на практика.

Гледайки природата и собственото си състояние, ние разбираме, че избор няма – трябва да се свържем заедно, в противен случай няма да преживеем, не ще можем да се развиваме. Затова възпитателите от новото поколение, трябва да обяснят на децата необходимостта от обединение. С това от една страна се съблюдават законите на природата, а от друга страна се изработва навик, който не сме имали при социализма. Там всичко се е строяло на основата на потискане на желанията на човека, а целта на новото възпитание е да го приучим да участва в живота на обществото. Затова ние изначално на основата на примери от природата и човешкото общество обучаваме детето, че такъв е принципът на хармоничния живот и ние, искайки да се развиваме като хора, се задължаваме да съществуваме като единен организъм.

В дадения случай „Аз“-ът на детето не страда, доколкото възпитателят му обяснява как да постигне успех за сметка на това, че се намира заедно с останалите. Днес дори в науката не можем да постигнем каквото и да е без екип, без изследователска група. Учените разбират, че успехът зависи от степента на обединение на нейните членове, на техните желания да бъдат заедно в мислите, стремежите, склонностите. Разкриващата се днес глобална природа ни задължава за това.

Остана само да намерим ненасилствен способ да бъдем заедно. И колкото по-добре подготвим децата в училище, толкова по-леко ще им бъде по-нататък в живота.




Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: venka
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 228603
Постинги: 103
Коментари: 80
Гласове: 165
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031