Как бихте се отнесли към твърдението, че сто грамов бифтек изяден в Англия, може да причини наводнение в Индия и снегопад в Африка? Както към разиграване, неудачна шега? Оказва се, не е нито едното нито другото. Пред вас е резултат от научно изследване. Но всичко по реда му.
Климатичните катаклизми, връхлетяли ни през последните години, потресоха планетата. Проливни дъждове и наводнения, невероятна жега и също толкова невероятни студове, разрушителни земетресения и помитащи всичко цунами... И всичко това за пръв път в историята, в рекордни количества, с жертви и бежанци, подкопана икономика, епидемии.
Верният помощник на човека – науката, трябваше да отреагира по някакъв начин на тези събития – и тя отреагира... Ако учените честно бяха признали своето безсилие пред природата, или в края на краищата бяха прехвърлили вината, както обикновено на фреоновите климатици, от които, доколкото е известно растат озоновите дупки, всичко, донякъде, щеше да е ясно.
Да, ама не.
Последните научни търсения и решения в областта на екологичните проблеми предизвикват вече не усмивка на недоумение - предизвикват съчувствие.
Например, шефът на Музея на Великобритания, Крис Рапли, специалист по решаване на проблемите на глобалното затопляне, предлага да избавим Земята от няколко милиарда души. Не се плашете – професорът не ратува за геноцид. Той предлага „малко” да се контролира раждаемостта. По неговите думи, това ще позволи да съкратим изхвърлянето на въглероден двуокис в атмосферата и по този начин ще се намали опасността от последствията от предстояща планетарна екологична катастрофа.
Неговият земляк, ученият Крис Гудъл, отива още по-далече. Той успява да разкрие тайната на повишеното съдържание на въглероден двуокис в атмосферата. Оказва се, че затова са виновни пешеходните разходки и бифтеците. По неговите разчети, пешеходец, който изминава 4,8 км, отделя в атмосферата въглероден двуокис в размер на 3,6 кг. В същото време автомобил, преминал същото разстояние, отделя само 0,9 кг газ. И това не е всичко. Оказва се, джентълмените след разходка обичат да си похапват.
Експериментът показал, че за половин час ходене човек изразходва около 180 калории. Тази загуба английският пешеходец компенсира изяждайки 100 грама бифтек, отделяйки, отново, прословутите 3,6 кг въглероден двуокис.
За оздравяване на екологичната обстановка в света английският учен предлага да се понижи физическата активност, което автоматично ще доведе до по-малка консумация на храна. Освен това, трябва по-често да се използва автомобил.
В това, че все по-често се появяват такива методи за решаване на глобалните проблеми – не е нашата вина, а е нашата беда. Случи се това, което още не сме в състояние да осъзнаем. Незабелязано за себе си „детето”, което се нарича човечество, нахлу на „възрастна” територия. Тук нашите „детски” методи за решаване на проблемите не работят. Тук отстъпки за възраст и непознаване на законите не се правят.
И накрая, най-важното – оттук не може да се избяга, тъй като вратата след нас вече се затръшна. Сега ние се намираме под мощното въздействие на сили, с които сме в явно противоречие. Става дума за духовни сили, управляващи цялото мироздание.
Цялото мироздание, всичките елементи на природата се намират в абсолютна хармония, като клетките в един организъм и само човекът, неговото его е фактор на дисбаланс. Егоизмът на човека непрекъснато, хиперболично расте. Неговият ръст не само стимулира и определя прогреса на човечеството, но и води до задънена улица – към глобална криза. Нито едно същество в природата, освен човека, не се отнася към обкръжаващите го с намерението да нанесе вреда, да използва, да експлоатира, не изпитва удоволствие от подтискане на околните. Само човекът може да се наслаждава от мъката на друг човек.
Егоистичното, тоест с намерение за лично извисяване над себеподобните си, използване на човешките желания довежда до застрашително неравновесие с обкръжаващата природа. Нашият егоизъм е подобен на ракова клетка в здрав организъм, явявайки се единствената разрушителна сила в света. Затова света не може да просъществува, ако човекът не промени своето егоистично отношение към обществото.
От друга страна, в природата съществува алтруизъм, грижа за благото на ближния. Изследвайки феномена на алтруизма в природата, ние го разкриваме като основа на живия организъм. Всеки организъм се състои от съвкупност от клетки и органи, които работят заедно, допълвайки се едни други. В процеса на взаимодействие те са длъжни да си отстъпват и да си помагат. Законът за обединяване на клетките и органите на алтруистичния принцип „един за всички” действа във всеки жив организъм. Само промяната на егоистичното отношение на човека към ближния на алтруистично може да върне света към хармония.
Ако осъзнаем това, ако в крайна сметка почувстваме поне обща причастност към проблема, разсъждавайки и напредвайки в търсене на решение, тогава ще предизвикаме положителени промени в единната система на природата, части от която сме и самите ние. Като резултат общото ни осъзнаване също непрекъснато ще се повишава и ние веднага ще почувстваме положителни промени в живота си.
