Вече се появиха първите изследвания на тази тема. Професорът от норвежкия университет Ставангер Анна Манген и френският неврофизиолог Жан-Люк Веле са провели експеримент, участниците в който трябвало да научат непозната азбука. Едни запомняли буквите, преписвайки ги на ръка, други – с помощта на компютърна програма. Крайната проверка показала, че първата група се справила със задачата по-добре от втората. Освен това, по резултати от сканиране на мозъка се изяснило, че по време на теста в тези, които са учили буквите по старата система, се активирал центърът на Брока, отговарящ за моториката на речта. А участниците във втората група въобще минали без това включване или при някои се включило много слабо.
„Изписването на всеки символ има свое отличие. Когато се опитваме да го възпроизведем, си спомняме за всички атрибути на тези думи и букви, за което даже не се замисляме, в това число и моторните детайли на тяхното възпроизвеждане“ – обяснява докторът по медицински науки, професор, завеждащ катедра невро- и патопсихология РГГУ Андрей Жиляев.
За да се възпроизведе определена буква, ръката произвежда съответстващите движения: прави линии, хоризонтални, вертикални, наклонени, окръжности, точки, запетаи и всевъзможните им съчетания. На екрана на компютъра различните букви се появяват в резултат от едно и също действие – натискане на клавиш. Още един пример за това, че от мисловния процес отпада моторната функция.
Още повече, за да разбере различните почерци, човешкият мозък трябва да помни огромно количество варианти на написване на една и съща буква, да умее да ги съпоставя и да ги различава. По текста, написан на ръка, често може да се проследят и емоциите, и характера, и настроението. Съвсем иначе се възприема текстът на екрана на компютъра, където всяка определена буква изглежда еднакво. В резултат, става чисто механично възприемане на текста, без включване на креативната дейност на мозъка.
Кандидатът на философските науки арт-терапевтът Дмитрий Трунов смята, че бутонният рефлекс провокира дискретно, тоест прекъснато мислене. Светът се възприема не като непрекъснат процес, имащ причинно-следствени връзки, а като някакви несвързани помежду си фрагменти от информация. В този случай мисленето се осъществява съгласно клишета: да-не, продължи-върни се, запази-изтрий.
Схемите на компютърното мислене водят до ограничаване в чувствено-емоционалното възприемане на света. Човек се откъсва от обкръжаващия свят и го заменя с втора, виртуална реалност. Прочети
Тагове: