Не е тайна, че човечеството е в разгара на дълбока криза. Много от нас вече я усещат върху себе си. Безсмислеността на съществуването, чувството на отчаяние и опустошение са проникнали в живота ни. Семейството и образователната система като институции се сриват. Наркоманията, икономическата и политическата неувереност в утрешния ден, опасността от ядрена война, екологичната заплаха – това са само част от проблемите, помрачаващи текущата ситуация и перспективите за бъдещето. Очевидно, ние сме загубили способността да контролираме живота си и хода на световните събития.

Както е известно, правилната диагноза е вече половината от пътя към излекуването. Затова, за да намерим решение на нашите проблеми, трябва да разберем причината им. Най-надеждната основа за това е познанието за човешката природа и природата на света. Само след като изучим собствена си природа и законите, които ни въздействат, ще разберем къде грешим и какъв е пътят за изхода от създалото се  положение.

Изследването на обкръжаващия ни свят показва, че представителите на неодушевените, растителните и животинските нива се управляват от природата в съответствие със заложените в тях свойства и инстинкти. Тяхното поведение не се смята за добро или лошо – те само изпълняват заложените в тях закони, намирайки се в хармония един с друг и с природата.

От друга страна, дълбокото изучаване на човешкото естество показва доколко то е принципно различно от останалите части на  природата. Човекът е единственото същество в света, което е способно да получава удоволствие от експлоатацията на ближния си, от превъзходството и властването над него. Само човекът изпитва наслада от разграничаването си от другите и от доминирането над всички. Такива са проявите на човешкия егоизъм – и именно той нарушава равновесието в природата.

Желанието ни да се наслаждаваме постепенно е растяло по протежение на цялата история от развитието на човечеството. Отначало то се е проявявало в простите насъщни потребности от храна, секс и семеен живот. След това е дошъл редът на развитието на по-прогресивни желания, насочени към обогатяване, завоюване на почести и слава, към добиване на власт и знания за света. Този процес е служил като фактор за развитието на човешкото общество, подтикващ образуването и смяната на социални формации, а също така и измененията в такива области като образованието, културата, технологиите и т.н. Ние енергично крачихме напред, с чувство на пълна увереност, че прогресът и икономическото благосъстояние ще удовлетворят потребностите ни като ни направят по-щастливи отпреди. Днес вече ни става ясно, че цялото това хилядолетно развитие, въпреки всичките ни надежди, ни е довело до задънена улица.

Въпросът обаче е в това, че е невъзможно да бъде удовлетворено желанието ни за наслада в какъвто и да е приемлив срок. Всеки един от нас не веднъж е имал възможност да се убеди в това, когато го е обхващал един или друг стремеж, а някои желания са го преследвали дори с години. Така или иначе, след като се сдобием с желаното, след кратко време насладата ни от него изчезва. Вместо него се появява пустотата, която ни принуждава да се впускаме в поредното преследване на нови ценности, надявайки се, че те ще утолят жаждата ни.

Тези цикли са присъщи както на отделния човек, така и на обществото като цяло. Натрупаният през хилядолетията опит е неопровержимо свидетелство за това, т.е. че не ни е по силите да достигнем постоянното щастие или дори надеждното обезпечаване на насъщните ни нужди. Човечеството изпада в паника и отчаяние, и този процес лежи в основата на кризата, която ни застигна в съвременната епоха.

Нещо повече, във всяко следващо поколение непрекъснато се усилва естествената егоистична човешка склонност към удовлетворение на потребностите си за сметка на ближния. В днешно време, хората се стремят с всички сили да изградят успеха си върху развалините на чуждите надежди, и доста преуспяват в това. Нетърпимостта, отчуждеността и ненавистта между хората достигнаха ужасяващ апогей, и поставиха под съмнение по-нататъшното развитие на целият човешки род.

Изучавайки природата, ние виждаме, че принципът на жизнената дейност на всички организми коренно се различава от егоистичното човешко поведение. Природата живее по законите на алтруизма и по естествен начин се ръководи от загрижеността за всеобщата полза. Например, клетките на живото тяло се обединяват благодарение на взаимно отдаване, насочено към интереса на цялото тяло. Всяка клетка получава само това, което и е необходимо за нейната жизнена дейност, а с всички останали сили се грижи за общото благо на тялото. В природата, на всички нива, индивидът действа за благото на общността, част от която се явява той и в това намира своето съвършенство. Съществуването на живото тяло без алтруистична база е немислимо, тъй като егоизмът прави живота невъзможен.

Днес, след обширни изследвания в различни области, науката стига до заключението, че цялото човечество само по себе си представлява единен, жив организъм. Но ние все още не го осъзнаваме. Дойде времето да се събудим и да разберем, че настоящите проблеми не са случайни и че не можем да ги решим с никакви известни от миналото методи. Те няма да отшумят, напротив, ще се обострят дотолкова, че в мащабите на цялото човешко общество ще бъдем принудени да съблюдаваме универсалния закон на природата – закона на алтруизма.

Всички отрицателни явления в живота ни, както индивидуалните, така и глобалните, се явяват следствие от неспазването на природните закони. На нас ни е напълно ясно, че е глупаво да скачаме от покрива на здание с надеждата за снизходителност от страна на закона на гравитацията. Съвсем не ни е ясен обаче простият факт, че животът в човешкото общество и системата на нашите взаимоотношенията се управляват от абсолютни природни закони. Затова, днес ние сме длъжни да се спрем, да анализираме отношението си към живота и да разберем, с какво противодействаме на тези мъдри закони, за да намерим пътя към хармонично съществуване. Всичко зависи само от самоосъзнаването ни, т.е. колкото по-добре разбираме естествените закономерности, толкова по-малко удари ще ни се налага да понасяме и толкова по-бързо ще е нашето развитие.

И ако на нивото на биологичното тяло алтруизмът е отпечатан като непоклатим закон за съществуването, то и на ниво човешки взаимоотношения би трябвало да сформираме подобно отношение. Природата е отредила това за човека, за да му позволи със собствени сили да навлезе в нова, по-висока степен на развитие. И именно в това се състои отличителната черта на човека от всички останали създания.

В тази книга ние подробно ще обсъдим пътищата за решаване на този проблем. Изменението на човешката природа не е шега работа. Ние сме създадени като егоистични същества и не е по силите ни да се изправим срещу собствения си егоизъм, понеже става въпрос за човешкото естество. Целият проблем, в крайна сметка се състои в това, да се намери методика, благодарение на която всеки, обладаващ егоистична природа,  ще поиска да се отнася към ближния си по-иначе и да се съедини с него, подобно на частите в едно тяло.

Не случайно природата ни е внедрила обществените отношения. Вниквайки по-дълбоко в мотивите на човешкото поведение, ще установим, че нашите действия и постъпки се мотивират от стремежа да заслужим уважението на обкръжението ни. Именно общественото признание ни дава чувството за живот, докато незачитането или осъждането ни заставят безкрайно да страдаме. Срамът пред обществото е най-кошмарното и тягостно човешко преживяване. Поради това, ние сме склонни да се подчиняваме на тези нравствени  ценности, които ни диктува обществото и да живеем в съответствие с реда, установен от неговите приоритети. Следователно, ако ни се отдаде да реорганизираме този ред, за да могат такива алтруистични ценности като единение с ближния и взаимната загриженост, да се окажат най-важните, то това ще позволи на всеки от нас, да измени отношението си към ближния.

Когато обществото започне да оценява човека само според неговата преданост към общите интереси, тогава и всички наши мисли и действия по необходимост ще се устремят към благото на обкръжаващите. Например: ако вместо награди и отличителни знаци, които днес се дават за лични постижения, хората се уважаваха само заради постъпки, насочени към благото на обществото – тогава всички ще пожелаем да се държим така, че да получим обществено признание. Осъзнавайки това, ние постепенно ще се убедим, че алтруистичното отношение към ближния е само по себе си безценно – особен, възвишен дар, дори без връзка с общественото признание, което то заслужава. В крайна сметка, този подход ще стане източник на съвършено и неограничено наслаждение.

И макар че съвременното общество е егоистично, въпреки това, в него се намират мощни предпоставки за сближаване и сливане с природния закон на алтруизма. Още от дълбока древност нашите култура и образование са се базирали на  принципите на безкористността. В семейството и в училището ние учим децата си да бъдат щедри, отстъпчиви, вежливи и дружелюбни. Насърчаваме ги да създават приятелски отношения с другите и желаем те добре да се отнасят към близките им, понеже това е правилно и такова отношение е в защита на човека. Против тези ценности, никой не би възразил. Още повече, че бурният ръст на средствата за масова информация в наши дни ни позволява бързо да предадем алтруистичното послание на хората по целия свят. Това е решаващ фактор, благодарение на който човечеството има възможност да осъзнае стремително изострящата се криза и необходимостта от взимане на глобално решение.

Това все още не е всичко. И макар, че днес сме движени именно от необходимостта за решаване на текущите проблеми, всъщност в близко бъдеще ще установим, че работата не се ограничава в това. Формирайки в себе си правилно отношение към ближния, човек постепенно преминава в друго измерение, различно от всичко, което сме знаели, и възвисяващо се над всички наши минали върхове. Човек се съприкосновява със съвършенството на самата природа.

От примера за живота на многочислените поколения ние сме събрали достатъчно опит, за да разберем накъде ни подтиква природният закон на развитието. Ние можем да осъществим първата значителна крачка към реализацията на природните закони, да осъзнаем своята принадлежност към общата и единна природна система, и да вкусим съвършената хармония, която се усеща в това единство.