Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2011 01:19 - Ела и виж
Автор: venka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1287 Коментари: 0 Гласове:
3



 Кратка история на божествената идея

Всички ние знаем за Него. Няма в света човек, не споменаващ Неговото име в молитва, в яда си или просто в разговор. Около Него се тълпят противници и поддръжници, ненавиждащи и поклонници. Той е завоювал огромна популярност, но и Го презират безжалостно. Освен това, мнозина заявяват, че са се срещали с Него лично и даже са водели беседи с необикновено съдържание.

Хиляди години хората съставят Неговия портрет, анализират и тълкуват Неговите действия, одобряват го, осъждат го, възхваляват го, проклинат го, но главното е, че непрекъснато  се молят, уверени в това, че Той може и иска да отговори на тези молитви. И въпреки всичко, Той както  и преди остава в сянка – най-голямата загадка на историята.

Идолопоклонници

Още в древни времена различни култури са се формирали около идеята, че зад всички природни явления е скрита божествена сила, която „дърпа конците“. Вятър, дъжд, земя, огън – на всички подобни понятия се е залепвал етикет с името на конкретно божество. В опитите да се предразположат идолите или да се смекчи техния гняв са се принасяли  различни видове жертви, включително и човешки.

В Древна Гърция около многото божества се е създала цяла митология с богата галерия от ярко обрисувани персонажи и обхващащи духа сюжети. Обитателите на  Олимп са притежавали свръхестествени сили и живели вечно, но и човешките слабости не са им били чужди. Те са обичали и ненавиждали, завиждали и симпатизирали, напълно като хора.

Както персонажите, така и сюжетите са били заимствани впоследствие от римляните (едни от първите плагиатори) и заедно с традиционните италиански божества са станали основа на античната митология. Но в течение на времето постепенно в античното общество зреели нови сили, предвещаващи залеза на пантеона на боговете.

Бога на философите

В V-IV век до нашата ера на историческата сцена се появяват гръцките мислители. Те  внесли известна рационалност и наукообразност в традиционното възприемане на божественото. В своите трудове философите се опитали да спуснат витаещия в облаците идеал на твърдата почва на здравия смисъл.

Платоновата идейна теория e оказала огромно влияние върху западната мисъл. Вместо духовната същност, Платон въвежда по-абстрактната концепция носеща името «идея» или «форма». По негово мнение, зад всеки предмет и явление в реалността се крие съответстващата идея, която всъщност се явява и първопричината и.

Аристотел, напротив, се придържа към по-материалистичния подход към царството небесно. Идеята, предполага той, е сплетена с материята. Това не е отвлечена субстанция, не е ефир, излъчването на който оживява действителността, а атрибут на самата материя. Човекът е част от природата, снабдена с известна част разум. Възприеманото с петте чувствени органа – това е целия свят.

Аристотеливия Бог възникна изкуствено от логични умозаключения, а не е роден от достоверна духовна необходимост. Всяко движение в нашия «презрян» свят произтича от определена причина, а причината на всички причини Аристотел нарекъл «неподвижен задвижващ» или «първодвигател». Да кажем направо – „Бог“, какво чак толкова…

Разбиване на кумирите

И все пак човечеството упорито пренебрегва съществуването на «причината на всички причини», на истинския «стопанин»  на нашия свят.

Много време преди описаните по горе събития, във второто хилядолетие до нашата ера, център на идолопоклонство била древновавилонската цивилизация. Именно там, в славния град Ур, се е родил Авраам, основател на монотеизма. Той провъзгласил (уважаеми читателю, постарай се да осъзнаеш: вече три хиляди и петстотин години(!) съществува разбирането, за това кой «ръководи бала»), че една, единствена, висша духовна сила, отделена от материалния «антураж» и човешкото възприятие, управлява света.

Авраам обучавал своите ученици, които станали основата на еврейския народ, по методиката за  опознаване на тази единна сила – науката кабала. Смисълът на съществуването на евреите – народа на Израел – е да предадат това знание на всички народи по света.

«Този народ постоянно живеел с усещането на духовния свят. С гибелта на Първия Храм то намаляло, с гибелта на Втория Храм съвършенно се загубило, и целият народ достигнал нивото на обикновената религия» (Баал Сулам, «Предговор към Учението Десетте сфирот»).

Впоследствие от юдаизма се «откъсват» християнството и исляма, а така също и различни вероизповедания и секти. Те усвоили принципите на учението на Авраам, като добавили към него някакви «модификации», за да го приспособят към своите нужди.

Гвоздеи в ковчега

С времето западните философи разкъсали пъпната връв, съединяваща ги с гръцките им прародители. Започнали нови философски «разкопки», а по точно, подриване на идеята за Всевишния, който седи на своя престол някъде там, във висотата на  вселената.

В XVI век Коперник направил пробен изстрел по Божествената концепция, доказвайки, че на земята и в небесата действат едни и същи физически закони. Той поставил Слънцето в центъра на света, а рационализма – в центъра на човешкия възглед за света.

Щафетата от Коперник незабавно подхванали и други философи и учени. Знаменитият Барух Спиноза – не само отлъчен от еврейската община, но и съумял да предизвика недоволство на християнската църква – развил иманентния пантеизъм. По-просто казано, той отъждествил Бога с природата и привел загадъчните висши сфери в групата на напълно естествените закони, които се поддават на научно изследване.

А след това, в XVIII век, се появил Кант – и с чука на своята «Критика» забил първия голям гвоздей в покрива на свещения ковчег. Божествеността, според Кант, – това е не-повече от спекулация, недоказуема хипотеза, за справедливостта на която ние можем само да се надяваме.

Карл Маркс не се забави да се присъедини към опелото на Божествената идея и с размах забил втория гвоздей, заявявайки, че Бог – това е преди всичко олицетворение на човешките свойства, които наред с капитала способстват за поробването и експлоатацията на хората. «Опиум за народа» – направи равносметката основоположника на комунизма. Каза, както и отряза.

И, накрая, Фридрих Ницше успя да нокаутира идеала. Именно той положи в устата на своя герой Заратустра толкова често цитираната фраза: «Възможно ли е това? Този свят старец в своята гора още не е чувал за това, че Бог е мъртъв?»

Възраждане

В XX столетие новия-стар подход към Божествената идея привлече към себе си многочислени привърженици. Хората започнаха все по-вече да си задават, какво се крие зад кулисите на реалността. Да разберат смисъла на живота или даже «да се слеят» с неговата духовна съставяща – това желание станало катализатор на цяла вълна учени и методици, опитващи се да дадат отговор на назрялата отвътре необходимост.

Движението Ню-Ейдж (New-Age) е обединило цял спектър от мистични направления. Като правило, то се крепи на древните писания, извадени от забравени гробници. Освен това, сега се развиват всевъзможни философски и религиозни «импровизации». Човечеството отчаяно се старае да събере Божествения модел в постмодерен стил.

След дълги години на изгнание образът на Бога отново зае централно място на сцената на западната култура, и изглежда дори, че Той най-после се пробуди от зимен сън, предизвикан от студения зимен вятър на хорското презрение и равнодушие…

Съвременния човек отхвърля твърдите религиозни канони и в същото време се разочарова от науката с нейните широки възможности в рамките на тясната специализация. Новата вълна на мистицизма стана отдушник за известно време, но нима ние получихме от него реален отговор? По скоро напротив, той целия е проникнат от тайнства и всякакви мъгляви  обещания.

Колкото повече «пророци» пророкуват от техните самоделни трибуни, толкова по-гъста става мъглата, забулваща Божествената идея. На кого да вярваме? В кого да вярваме? Да вярваме ли?

Ела и виж

«С една мисъл е създадена цялата наша реалност, всичко висше и низше, чак до всеобщото окончателно изправяне. Тази единна мисъл е източник и същност на всички действия, тя задава целта, тя придава смисъл на усилията, тя е и самата реалност – съвършенство и цялото дългоочаквано възнаграждение».

Баал Сулам, «Учението Десетте Сфирот»

Науката кабала не се занимава с абстрактни идеи и не се опитва да въплъти Божествеността в образа на човек от плът и кръв. Кабалистите говорят за Твореца като за закон на абсолютната любов или като за мисъл, която обхваща всички части на реалността и ни води към съвършенство.

Творец на иврит е „Боре“. Тази дума се разпада на две: бо-ре – «ела и виж.» Това не е просто намек, а покана, обръщение към всеки: ела сам, провери и разкрий Висшата сила по пътя на дълбоко и всестранно изследване. За всичко, което засяга разкриването на висшия закон, не трябва да се задоволяваме с частични сведения, догадки и спекулации. Необходимо е не по-малко от пълно постигане на Твореца със сърце и разум.

Звучи твърде амбициозно? Кабалистите не смятат така. И действително, нима може да се остава в неведение по отношение на това, което определя целия наш живот?

Извървявайки пътя, към който ни приканва Твореца, или Висшата природа, ние ще разкрием  в себе истинската картина на реалността и ще разберем, какво е съвършенството – това е безкрайна любов, не познаваща ненавист, не изопачена от хитрините на егоизма.

Да познаем Твореца означава да се издигнем над сегашното си състояние. Ако нещо ни пречи да преминем на следващата степен на развитие, то това сме ние самите. Многозначителни намеци и високонравствени бележки няма да придадат смисъл на усилията ни. Задоволявайки се с тях, ние както и преди не пожелаваме да изменим своята природа, и по-точно, да се избавим от тоталното егоистично възприемане на реалността.

Само този, който погледне на всичко с нови очи, ще види новия свят. Искаш ли да  узнаеш, как изглежда Бог? Ела и виж.




Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: venka
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 228659
Постинги: 103
Коментари: 80
Гласове: 165
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031