Отлично е това, че родителите все още обръщат внимание на промените в настроението на децата си. Защото някои от нас, родителите, няма смисъл да крием, дори не знаят кога децата им се прибират в къщи и не се интересуват ходят ли те изобщо на училище, а камо ли да забелязват промените в настроението на детето, неговата затвореност или несвойствена му отчужденост.
По мнение на психолозите няма особен повод за безпокойство. Детето расте и на подрастващия му е нужна дистанция в отношенията с родителите, за да усети себе си самостоятелен и особен. Затова в нашата грижа те започват да виждат натрапване в тяхната индивидуалност и желание да ги подчиним на себе си, да продължим детството им.
Впрочем, добавят специалистите, независимо от това, че подрастващите отказват да общуват със собствените си родители, те са готови да общуват с родителите на приятелите си или например с техния чичо, баба, треньор и т.н. Това поражда тревога от страна на родителите: току виж те дали на детето им съвет, различен от техния.
Но това все още е половин беда, защото независимо от всичко, детето получава помощ от по-възрастните. Много по-лошо е, когато покрай неправилните съвети подрастващите изберат неправилно обкръжение. Лошото влияние на околната среда често води до преждевременни отношения между тийнейджърите от противоположни полове. Последствията от това могат да се отразят на целия им по-нататъшен живот, защото в тази възраст няма достатъчно информация за половите отношения и като правило няма осъзната отговорност.
Към кого тогава да проявим претенции: към бабите, към дядовците, към вуйчото и лелята? Не е ли по-добре самите родители да се постараят да станат искрени и близки приятели на собственото си дете? Тогава няма да му се налага да търси странична помощ и съвет.
За съжаление, хората прекалено късно осъзнават грешките си или не ги осъзнават изцяло. Трябва да помним, че именно в преходния период се залагат основите на бъдещата личност. Затова мъдрите родители учат детето още от детските години да взима самостоятелни решения и да носи отговорност за тях. Те трябва да го контролират и едновременно с това да му предоставят определена степен на свобода.
Най-важното е да възприемат детето не като все още малко, неразумно същество, а като равно на тях, на което могат да се доверят, с което да поговорят „от сърце” и просто приятелски да споделят тайните си. Прави са тези родители, които създават семеен съвет, където всички решения се вземат заедно с децата, и в резултат на това проблемът родители– деца отсъства. Само такива отношения могат да бъдат наречени зрели. За съжаление, в днешно време такива семейства са много малко. Обикновено родителите се опитват да подчинят децата на себе си, считайки ги за своя собственост, предполагайки, че този метод на възпитание е най-верен.
Без съмнение, такъв доверителен подход към възпитанието на децата диктува много голяма отговорност върху родителите. Тъй като, ставайки приятел на детето, ти започваш да го възпитаваш във всичко, чрез личния си пример. За да не възниква съмнение в правилното възпитание, трябва да бъдете уверени в това, че избраният от вас жизнен път, отношението ви към другите, възприемането на обкръжението съответства на предназначението ни в този свят. Тогава нашият пример, несъмнено, ще помогне на детето в избора на обкръжение, в построяването на хармонична връзка с хората и света, в който живеем.
Тагове:
