Светът е подобен на механизъм от въртящи се зъбни колелца. Докато колелцата се въртят на празен ход, тяхното движение не е синхронно. Но в момента, в който се получи сцепление, всички части влизат в единен ритъм на движение. Действията на подобни системи са описани в механиката. Но принципът на синхронна работа действа и в живата природа – на растително, животинско и човешко ниво.
Да си представим ситуацията, в която всяко зъбчато колело от механизма притежава собствен разум, воля и свобода на избор. Идеалното състояние както за зъбчатите колела, така и за целия механизъм, е синхронното движение. Ако в растителната и животинската природа синхронизацията се проявява под формата на органична реакция или инстинкти и е следствие от глобални природни процеси, то в човешкото общество действа допълнителен фактор, внасящ в работата на общата система деструктивно начало – егоизма.
Природата на егоизма го подтиква към обособяване, в което той вижда желаната независимост от участие в синхронната работа на единната система. А това, което препятства неговото обособяване и самоизолация, се възприема от него като зло и посегателство върху личната свобода.
Продължавайки сравнението с механичната система, ще проведем аналогия между индивида в обществото и отделния детайл на механизма. Как и в каква форма може да се изрази свободата на индивида, при все че човешкото общество съществува и се развива по свои точни, определени закони?
В случая с механичната система на нас ни е ясно, че отклонението от работата в зададен алгоритъм носи вреда както на самия детайл, така и на цялата система. Подобно твърдение ще е справедливо и по отношение на социалните системи: сблъсъкът на интересите на човека и обществото води до тежки деструктивни последствия – на първо място за самия човек. А конфликтите между големите социални групи носят опасност от подриване на жизнено важни за обществото и държавата механизми.
Затова преди да гарантираме свободата на личността, трябва да се погрижим за това в обществото да се наложи приемлива представа за свободата на всеки човек. Само тогава проявлението на личната свобода ще бъде съвместимо с понятието обществено благо.
Въз основа на гореизложеното може да се каже, че идеалният израз на личната свобода на личността ще бъде разбирането и спазването на законите на работата в екип на целия социален механизъм, като условие за лично облагодетелстване.
Разглеждайки света като затворена система, Книгата Зоар извежда пряка връзка между благото на личността и благото на цялото човечество. В този случай самото определение „благо” придобива екстровертен характер: понятията за лично и обществено благо стават тъждествени.
В книгата Зоар тази зависимост се нарича „закон за отдаването”. Спазването на закона за отдаване е първо и основно условие за обществено съгласие, усещане за вътрешен комфорт, увереност в успешното бъдеще на децата ни. За това на човек му е даден животът. Както е казал Л. Н. Толстой: „Човек носи в дълбините на душата си неотменимо изискване животът му да бъде благ и да има разумен смисъл”.
Из дискусия в една българска Фейсбук гру...
Имало едно време в България
