Мнение

Криза – това е противоречие между целта и средствата на капитализма. Това е нарушение на обмена между хората, социална катастрофа. Произвежда се прекомерно, а се употребява недостатъчно, съгласно платежоспособността на търсенето.

Всичко е построено от жажда за пари. Продавачите повишават стойността на стоката. Целта на капитала е растежът на стойността, печалбата. Движещ мотив на капиталиста се явява жаждата за пари, стремежът към печалби. Главното – трябва да се откажем от насочеността на парите, от рентабилност на производството. Трябва да се създава производство, насочено към удовлетворяване на потребностите на хората. Трябва да се преориентира производството с цел печалба – към производство на продукти за удовлетворяване.

Изглежда утопизъм. Но при криза капиталистите ще изхвърлят производството поради нерентабилност, а разрухата на финансовата система ще принуди работниците да се заемат с изоставените от капиталистите средства на производство, за удовлетворяване на собствените потребности – ще се открие, че хората работят независимо от рентабилността, а заради удовлетворяване на потребността от даден продукт на труда. Към производство не заради продажба, а към производство заради живот.

Снижаване на работното време. Ще произтече процес на изчезване на труда в качеството си на жизнено средство. Подобряването на производителността на труда се развива до такава ефективност, че необходимото за производство на жизнените средства на хората време ще се сведе до минимум.

Криза – противоречие между целта и средствата на капитализма.

Главното – трябва да се откажем от мотива на капиталистическо производство – насочеността към пари, от така наречената рентабилност на производство.

Затова капиталистите, правителството и общественото мнение виждат спасение от кризата в разширяване на потреблението, в ръста на платежоспособността на търсенето. Но в действителност, спасението не е в социалните гаранции, кризата изисква спасение от самия капитализъм.

 Криза не на капитализма, а на индивидуализма. Това не е обичайна капиталистическа криза на свръхпроизводството, а раждане на ново ниво на човечеството – интегрално съобщество. Трябва не да се борим с капитализма, а да строим общество на взаимно поръчителство, чрез построяване на среда на възпитание и въздействие върху хората чрез нея. Само изменението на съзнанието на човека ще ни доведе до подем на следващото ниво на нашето съществуване, а иначе, природата ще ни принуди към това с сила.