Освен този инстинкт за самосъхранение психолозите определят още няколко десетки разновидности на страха, които могат да се проявяват у хората. Като правило се смята, че страхът е вредна емоция, способна да нанесе вреда на психиката, здравето, и затова с него трябва да се борим. С други думи, по мнението на лекарите в природата е било създадено нещо излишно, вредно, което сега сме принудени да ликвидираме с терапевтични средства.
Няма човек, който да не се е сблъсквал поне веднъж в живота си с това неприятно чувство. Страхът може да бъде с такава сила, че просто да парализира волята на човека, да не му позволява да живее нормално живота си.
Казват, че най-доброто средство за преодоляване на страха е търсенето на причините за неговото възникване. Установено е, че изследователската дейност притъпява чувството на страх, човек се превръща като че ли в страничен наблюдател на себе си.
Нека опитаме да си изясним нашия първичен инстинкт, изследвайки го с помощта на Книгата Зоар.
Както е известно, човекът е единственото творение, чиято еволюция все още не е завършила. Има се предвид не нашето физическо тяло, а обществено-социалната еволюция, с присъщото и развитие на съзнанието и емоционалните преживявания.
Страхът е един от главните инструменти, с помощта на които обществото формира от човека съответно необходимия му елемент, и заедно с развитието на обществото еволюира и страхът. За хилядолетията развитие човечеството е преминало през множество степени на страх: инстинкт за самосъхранение, страх за семейството, боязън от загуба на имущество, страх от загуба на власт, да не бъде осмян, унизен… Всеки може да продължи по-нататък и да се убеди колко много страхове, които са били непознати по-рано, е създала днес еволюцията. Но защо са ни толкова страхове и накъде ни тласкат те?
Целта на създаването на човека, се казва в Книгата Зоар, е да го доведе до сливане с неговия Творец, към съществуване на по-висока степен на развитие, която се нарича „духовен свят”. Законите на Твореца са неизменни за всички степени на съществуване и по тази причина главната чувствена основа за раждането и развитието в духовното също се явява страхът.
Може да се предположи, че в края на еволюцията от нашия страх ще се появи такава форма, която ще стане основа за „духовното раждане”, но тази хипотеза се оказва погрешна.
Книгата Зоар обяснява, че страхът за собственото здраве, материално благополучие, престиж и т.н. е ограничен в рамките на нашия свят и не може да стане основа за духовно извисяване.
Ако вземем религията и разгледаме страха пред наказанието в онзи свят, ще разберем, че този страх също е „заземен”. Защото сляпата вяра в ада или рая удържат човека от съблазънта да върши лоши постъпки и го поощряват да върши добри в този свят.
Човек, който поставя пред себе си задачата да влезе в духовния свят, започва да изучава книги, развиващи в него нов вид страх – „трепета пред Твореца”. Това е страх пред свойството любов и отдаване, което се и нарича Творец.
Човек сравнява своята природа с природата на Твореца и в него възниква страх, че не ще може да преодолее тази пропаст и да постигне свойствата любов и отдаване. Ето това състояние се явява начало на духовното възраждане. Според степента на разкриване на свойствата на Твореца се разкрива и цялата мъдрост на мирозданието, но трепетът остава, той се явява задължително условие за подем на всяка степен на постижение.
А що се отнася до еволюцията на страха, тя е необходима подготовка към повратното решение да се измъкнем от този жалък ограничен свят в новия свят. Тогава с помощта на трепета пред Твореца ще открием за себе си свят, който е милиарди пъти по-голям по обем от нашия свят и много по-мъдър от него. http://www.kabbalah.info/bulg/blog/%D0%BA%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0/#more-3057
